В самия край на 1919 година румънците отново се връщат в Южна Добруджа . Те отново закриват всички български училища по селата . Обучението се води само на румънски език . Когато през 1940 година те се оттеглят, отнасят със себе си цялата документация от училищата . Това не позволява да се проследи живота на училището в село Драгош водъ както се е наричало с. Овчарово през румънско. Южна Добруджа е освободена през септември 1940 година . Една от първите задачи на българската власт е да се открие българско училище и в село Дургут Калфа – Драгош водъ/дн. Овчарово/ . Кога и как е станало това , ние научаваме от запазената летописна книга. В уводната част на този летописна книга е отбелязано ,че първите учители били Маргарита Ал. Иванова и Никола Василев Николов и че учебните занятия започнали чак на 3 ноември 1940 година. Редовните вписвания в книгата започнали по- късно , на 23 януари 1942 година. Тогава е отбелязано ,че учебните занятия били на два пъти прекъсвани: веднъж през ноември 1941 година поради случаи на заболяване от болестта „детски паралич„ и през януари 1942 година поради това, че в цялата страна бушували виелици и студ и мраз сковавали земята. Училищата трудно се снабдявали с гориво, а там където имало такова например в село Драгош водъ, децата били без достатъчно облекло, обувки, цървули и др. Занятията щели да бъдат възстановени на 5 февруари . До 1964 г. училището се помещава в сграда на старото училище, като част от класовете водят занятия в близкото читалище.